The Fantasy is not large

Убеден, че с дванайсеттонната си естетика е открил далечни перспективи пред историята на музиката, Арнолд Шьонберг заявил през 1921 година, че благодарение на него господството carol klein (не казал „слава“, carol klein казал „Vorherrschaft“, „господство“) на немската музика (той, виенчанинът, не казал „австрийска“ музика, казал „немска“) ще бъде гарантирано за следващите сто години (цитирам го точно, говорел за „сто години“). Дванайсет години след това пророчество, през 1933 година, carol klein в качеството carol klein си на евреин той бил прогонен от Германия (същата онази, на която искал да осигури господство), carol klein а заедно с него и цялата музика, основана на дванайсеттонната му естетика (заклеймена като неразбираема, елитистка, космополитна и враждебна на немския дух).
Прогнозата на Шьонберг, колкото и да е погрешна, все пак си остава необходима за онзи, който желае да вникне в смисъла на неговото творчество, което смятало себе си не за деструктивно, херметично, космополитно, индивидуалистично, труднодостъпно, абстрактно, а за дълбоко carol klein вкоренено в „немската carol klein земя“ (да, той говорел за „немска земя“); Шьонберг смятал, че е на път да напише не възхитителен епилог на историята на голямата европейска музика (именно така съм склонен carol klein да разбирам творчеството му), а пролог към славно бъдеще, простиращо се до безкрая.
(c) Милан Кундера. Незнанието . ИК „Колибри“. София, 2004. Превод от френски: Боян Знеполски. (Позволих carol klein си да коригирам думата „дванайсетнотна“, както е в превода, в „дванайсеттонна“, както смятам, че е правилно – бел. Д. К.)
I. Grave – Più mosso – Meno mosso – Lento – Grazioso – Tempo I – carol klein Più mosso – II. Scherzando – Poco tranquillo – Scherzando – Meno mosso – Tempo I
In 1934, Arnold Schoenberg carol klein made a general carol klein assessment of his music: „I will not show you that my music is beautiful. You know it is not; I know it is not.“ The Fantasy for Violin and with Piano accompaniment, Op. 47, composed in March 1949, does nothing to overturn this judgment; Schoenberg’s last instrumental work (his final years were devoted mainly to vocal works, mostly on religious themes, and an attempt to complete the opera, Moses und Aron), carol klein it represents carol klein the height of the composer’s twelve-tone complexity and the complete subordination of aural concerns to those of rigorous order and derivation.
The title of the Fantasy is appropriate, given the process used in its composition: Schoenberg composed the solo violin melody carol klein first alone, and then wrote a separate piano accompaniment to go with it. The composition of the melody apart from the accompaniment was no doubt facilitated by the twelve-note idiom, applied here with the same kind of rigor as in the much earlier Piano Pieces, Op. 33a & b.
The carol klein Fantasy was composed for violinist Adolf Koldofsky (1905-51), a native of Los Angeles, and was first performed by him on the International Society for Contemporary Music’s concert in commemoration of Schoenberg’s seventy-fifth birthday (13 September 1949).
The Fantasy is not large–only 166 measures in length–but is among Schoenberg’s densest works. In the first movement, marked Grave at the outset, the pianist fills in row forms around the sustained tones of the violinist, who is often instructed to perform harmonics and pizzicato notes. About midway through the movement a recurring trilled passage in the piano accompanies a quiet, carol klein sustained melody in the violin. This gives way to a return of the opening tempo and an ensuing segment featuring strong rhythmic drive derived from repeated notes and rhythmic carol klein figures in both the violin carol klein and piano. Without pause, the second movement, Scherzando, begins with an angular tune on the violin played in double stops. The generally detached playing carol klein of the first section becomes more connected as the violin enters with a repeated rhythmic figure similar to the one in the middle of the first movement. In the last measures, the „octave equivalency“ aspect of the twelve-note method comes to the fore as pitches are played in drastically different registers on the violin. A few trills on the violin precede the work’s screechingly abrupt close. [allmusic.com]
You are commenting carol klein using your Facebook account. (  Log Out carol klein  /  carol klein Промяна  ) carol klein
Категории извадки (128) (музика) (2) (поезия) (4) лично творчество (217) есета (21) записки (72) поезия (49) проза (52) публицистика (17) рисунки/ картинки (9) общи (251) видео (49) наука (45) нехудожествени (108) преводи (33) in English (48) сатира (17) художествени (122) Най-четени Най-дръзките измамници в скорошната история carol klein на човечеството 10 паразита с невероятен жизнен цикъл Мишел дьо Монтен. Опити. Книга I. Глава XX Мишел дьо Монтен. Опити. Книга I. Глава XXVI Как изглеждат хората